 |
В навечерието на празника, посветен на Райчо Каролев – патрон на училището, мислите ни се понасят назад във времето, към отминалите години, към началото. Хората обичат да се завръщат към местата и усещанията, които им носят щастие. Пролет е, ето го Габровското училище, там е роякът деца със своя млад учител – строг, но добър и всеотдаен. Той си е поставил за цел да насочи учениците си в правилната посока, да ги посвети в мъдростта на писаното слово, която извежда човека от мрака и го издига към светлината на познанието. „Бъдещето на един народ зависи от степента на образованост, до която той достигне.“ Това е прозрението, до което достига една бележита личност – габровският будител и просветител Райчо Каролев, едно съзнание и една духовност, надмогали предразсъдъците на границата между старото и нововто, между вековната всеобща безпросветност и възродените копнежи България да се завърне отново при развитите културни държави, там, където е нейното безспорно място. Силата на духа на Каролев и стремежът да се посвети на доброто и на светлината имат своите корени в една легенда, според която основателят на рода бил млад и предприемчив момък, който в началото на 18. век заминава за Русия, за да търси свобода и препитание. Той се издигнал в царския двор и изпълнявал важни дипломатически мисии. |
|
При едно посещение в азиатска страна се влюбил в млада принцеса, която обаче била осъдена на смърт. Като пренебрегнал личното си щастие, той избягал с нея. Те препускали в степта, преследвани от нейните палачи и за да не бъдат заловени, двамата се скрили в един табор, където дали на момчето името Кароля – така наричали крадците на девойки. След дълго пътуване на запад достигнали до Русе и там поставили началото на Каролевия род, а някои от потомците им се преселват в Габрово.
Бунтовното време на април 1876 година. Габрово е обхванато от революционния кипеж. При обявяването на Априлското въстание угодниците чорбаджии – душманите народни, обвиняват Каролев и другите учители за подстрекатели на бунта. Омразната власт ги арестува и ги затваря. Прекараният месец в Търновския затвор не сломява училищния директор Каролев. Той е освободен и се завръща в родния град. Въпреки противопоставянето на чорбаджиите, на своя отговорност решава да отвори гимназията. След ужаса от априлския погром това събитие предизвиква повсеместно въодушевление. Самият Каролев споделя: „И училищните настоятели, и гражданите много се зарадваха, щом се обяви по целия град, че училищата се отварят от утре.“
Райчо Каролев, чиито възгледи и дела са изцяло съзвучни и посветени на идеята за налагането на нов ред в българското училище, често е недооценен както от съвременниците си, така и от своите потомци. Той не е просто поредният кабинетен теоретик, раздаващ „умни“ съвети, не е лъжепатриот или кариерист, попаднал случайно на попрището на образованието. Тази личност заслужава всенародно признание, заслужава почитта и преклонението, които България отдава на своите просветни деятели. Основният будителски принос на Каролев е свързан с взаимното училище в Габрово като учител по всеобща, българска и църковна история и директор, който въвежда нови правила и методи на работа. До голяма степен той дължи назначаването си за директор от Министерството на народното просвещение на ходатайството на габровската общесвеност, което показва отношението на жителите към педагогическите качества на младия учител Райчо Каролев, когото самият Васил Априлов препоръчва на жителите на Габрово.
|
|
Редът и неговото спазване са основата на всяка успешна, авторитетна и уважаваща себе си институция, каквато е Габровската гимназия. |
 |
|
След Освобождението Каролев продължава просветителската си дейност, като се връща към любимата си област – историята, съдавайки учебника „Кратка всеобща история“, отпечатан в печатницата на Любен Каравелов.
1879 година. България вече се събужда като свободна страна. И както другите свободни европейски общества българите трябва да имат своите институции и закони. Като личност с прогресивна визия за бъднините на сънародниците си Каролев е назначен за депутат в Учредителното събрание. Ражда се Търновската конституция, под която той полага своя подпис, като заявява: „Който не може да прочете Конституцията, който не може да разбере написаното в нея и не може да защити нейните начала, той не е достоен да се нарича свободен гражданин на България“. Колко много желае той родното училище да се отърси от закостенелите предразсъдъци, от старите методи! Като депутат редом с Петко Р. Славейков и Иван Гюзелев Каролев може активно да участва в дебатите, регламентиращи просветното дело. Последният труд на Каролев е „История на Габровското училище“. В книгата се проследява възрожденския период от развитието на Априловото училище – гордостта на град Габрово, от зараждането на идеята за неговото създаване до 1877 г. Огромният принос на Райчо Каролев за Габрово заслужено му отрежда званието „БЛАГОДЕТЕЛЯТ, КОЙТО ОТВОРИ ПЪТ КЪМ ЗНАНИЕТО И ДУХОВНОСТТА. |