последния месец Август 2018 Следващия месец
П В С Ч П С Н
week 31 1 2 3 4 5
week 32 6 7 8 9 10 11 12
week 33 13 14 15 16 17 18 19
week 34 20 21 22 23 24 25 26
week 35 27 28 29 30 31
Home За училището Райчо Каролев
Райчо Михов Каролев ПДФ Печат Е-мейл

raicho_karolev_snimkaРайчо Михов Каролев е български просветен деец, политик, историк и богослов. Той е дългогодишен директор на някои от водещите български училища. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение.

Райчо Каролев е роден на 27 февруари (15 февруари – стар стил) 1846 година в град Габрово. От 1863 г. учи в Киев, където завършва семинария (1867) и Духовна академия (1871). След това е учител (1871 – 1875) и директор (1875 – 1976) на взаимното училище в Габрово. След Априлското въстание 1876 г. е арестуван за кратко. По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. - редовен член на Българското книжовно дружество.

Райчо Каролев е министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886 г.), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия (1890 – 1894), на Народната библиотека „Свети Кирил и Методий” (1895 – 1899) и на Дирекцията на статистиката (1899). От 1900 до 1903 г. е учител в Първа софийска девическа гимназия, а от 1903 до 1910 г. е чиновник във Върховната сметна палата.

Райчо Каролев умира на 22 март 1928 г. в София.

Библиография

  • (1872) „Ръководство по звучната метода”
  • (1873) „Уроци по българска черковна история”
  • (1881) „Кратка всеобща история Ч. І”
  • (1894) „История на православната християнска черква”
  • (1894) „Свещена история на Новия завет”
  • (1895) „История на българската черква”
  • (1897) „Свещена история на Вехтия завет”
  • (1901) „Всеобща история”
  • (1926) „История на Габровското училище”